Подреди по име
Община Летница
Община Летница
Община Летница се намира в Северна България, в административните граници на област Ловеч. Територията й е 177.719 кв. км – около 4.3% от територията на област Ловеч. Общината се състои от 1 град – Летница и 3 села – Горско Сливово, Крушуна и Кърпачево.
Община Лом
Община Лом
Лом се намира в област Монтана. Разположен е на брега на река Дунав, при устието на нейния приток – река Лом. Намира се на 49 км северно от Монтана, на 56 км югоизточно от Видин и на 42 км западно от Козлодуй.
Градът е наследник на древно селище, основано от траките с името Артанес, разраснало се по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Пострадала по време на хунските нашествия, крепостта е възобновена и преустроена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в. Съществуват данни, че към края на ХІІ – началото на ХІІІ в., Лом е бил град с български манастир край него. В унгарски документи от втората половина на ХІІІ в. се споменава за крепостта Лом, обсаждана от унгарците по време на войната им с българите по това време. По време на турското владичество се споменава като пристанищно градче и с името Лом паланка.
В края на века част от разбитата турска армия се заселва край Ломското кале. В картата „Европейската част на Турция” (1811), градът е назован сред „по-забележителните градове на главните пътища”. В османски документи от ХVІІ и ХVІІІ в. се говори за засилено хайдушко движение в региона. През 1850 г. ломчани взимат масово участие във Видинското въстание. През 1872 г. Левски пристига в града. Лом е освободен от турско иго на 27 ноември 1877 г.
Значението на града значително нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в., когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.
“От тогава започва истинската нова история и икономическото развитие на града, установили се постепенно здрави връзки с далечния културен свят-звездата на Лом проблясва”, пише Димитър Попов в “Лом-Града и околията”. Като най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и жп-гара, “географията си е казала веднъж завинаги думата и никой не може да промени волята й, която решително, повелително, сочи Лом” – пише Димитър Попов.
Постепенно Лом се превръща в главно експортно пристанище за Виена. Свързването на града с шосетата за Враца, през Берковица за София, през Ихтиман за Пловдив и Цариград и т.н. се отразява особено благоприятно на развитието му и способства за утвърждаването му като транспортен и търговски център. Предприемчивите ломски търговци пътували до прочутите панаири в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, през Лом се търгувало с Австрия, Влашко, Русия, Босна. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил съсредоточен около старото Кале, в което се влизало през т. нар. Видинска, Белоградчишка, Софийска порта (капии). През 1880 г. Лом наброявал 7500 жители.
Възрожденският дух на ломчани е добре познат сред българската културна общественост. Тук е създадено едно от първите български читалища: първоначално (през 1848 г.) то се помещава в една училищна стая, а от 1856 г. – в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител, книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка (1823–1875 г.). Пак той организира и поставя едно от първите театрални представления у нас, побългарявайки пиесата “Зигфрид и Геновева” от Леополд Тик, добила известност като “Многострадална Геновева”. През 1848 г. е основано и взаимно училище, а през 60-те години на ХІХ в. ученикът на Кр. Пишурка, ломчанинът Никола Първанов, въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека е създадена през 1848 г. към училището, в което учител е Кр. Пишурка. Първото женско дружество в България е създадено в Лом през 1857 г., а през 1860 г. се открива и девическо училище, едно от първите. Веднага след Освобождението, в есента на 1878 г. в Лом е открита реална гимназия. От 1921 г. гимназията се превръща в педагогическо училище. В него се обучават ученици от почти всички градове на Северна България. Ломската гимназия тогава е едно от дванадесетте държавни средни училища в Княжество България.
В края на ХIХ в., в 1894 г. двамата чехи Малотин и Хозман отварят пивоварна фабрика в Лом. По същото време заработват керамична и тютюнева фабрики.В 1913 г. по времето на забележителния кмет Георги Манавски е открит „електрически завод”. В началото на ХХ в. в Лом има банка “Богатство”, Ломска популярна банка, клонове на софийски банки, и такива с чужди капитали, пет акционерни дружества и девет представителства на параходни дружества. В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил “късен сецесион”, с които и днес градът се гордее.
В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. в Лом са създадени десетки дружества, между които са: гимнастическото дружество „Дунавски юнак” (1895 г.), туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.) Археологическо дружество “Алмус” с музей –1925 г., от когато води началото си днешният Исторически музей. В 1934 г. под председателството на видния ломски адвокат Страхил Каменов е основано първото провинциално българо-съветско дружество.
Градът е свързан с живота и дейността на големия български етнограф и изследовател на българското минало Димитър Маринов, на писателката Яна Язова и др.
За повече посетете интернет страницата на Община Лом:
http://oalom.acstre.com/home.html
Градът е наследник на древно селище, основано от траките с името Артанес, разраснало се по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Пострадала по време на хунските нашествия, крепостта е възобновена и преустроена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в. Съществуват данни, че към края на ХІІ – началото на ХІІІ в., Лом е бил град с български манастир край него. В унгарски документи от втората половина на ХІІІ в. се споменава за крепостта Лом, обсаждана от унгарците по време на войната им с българите по това време. По време на турското владичество се споменава като пристанищно градче и с името Лом паланка.
В края на века част от разбитата турска армия се заселва край Ломското кале. В картата „Европейската част на Турция” (1811), градът е назован сред „по-забележителните градове на главните пътища”. В османски документи от ХVІІ и ХVІІІ в. се говори за засилено хайдушко движение в региона. През 1850 г. ломчани взимат масово участие във Видинското въстание. През 1872 г. Левски пристига в града. Лом е освободен от турско иго на 27 ноември 1877 г.
Значението на града значително нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в., когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.
“От тогава започва истинската нова история и икономическото развитие на града, установили се постепенно здрави връзки с далечния културен свят-звездата на Лом проблясва”, пише Димитър Попов в “Лом-Града и околията”. Като най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и жп-гара, “географията си е казала веднъж завинаги думата и никой не може да промени волята й, която решително, повелително, сочи Лом” – пише Димитър Попов.
Постепенно Лом се превръща в главно експортно пристанище за Виена. Свързването на града с шосетата за Враца, през Берковица за София, през Ихтиман за Пловдив и Цариград и т.н. се отразява особено благоприятно на развитието му и способства за утвърждаването му като транспортен и търговски център. Предприемчивите ломски търговци пътували до прочутите панаири в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, през Лом се търгувало с Австрия, Влашко, Русия, Босна. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил съсредоточен около старото Кале, в което се влизало през т. нар. Видинска, Белоградчишка, Софийска порта (капии). През 1880 г. Лом наброявал 7500 жители.
Възрожденският дух на ломчани е добре познат сред българската културна общественост. Тук е създадено едно от първите български читалища: първоначално (през 1848 г.) то се помещава в една училищна стая, а от 1856 г. – в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител, книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка (1823–1875 г.). Пак той организира и поставя едно от първите театрални представления у нас, побългарявайки пиесата “Зигфрид и Геновева” от Леополд Тик, добила известност като “Многострадална Геновева”. През 1848 г. е основано и взаимно училище, а през 60-те години на ХІХ в. ученикът на Кр. Пишурка, ломчанинът Никола Първанов, въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека е създадена през 1848 г. към училището, в което учител е Кр. Пишурка. Първото женско дружество в България е създадено в Лом през 1857 г., а през 1860 г. се открива и девическо училище, едно от първите. Веднага след Освобождението, в есента на 1878 г. в Лом е открита реална гимназия. От 1921 г. гимназията се превръща в педагогическо училище. В него се обучават ученици от почти всички градове на Северна България. Ломската гимназия тогава е едно от дванадесетте държавни средни училища в Княжество България.
В края на ХIХ в., в 1894 г. двамата чехи Малотин и Хозман отварят пивоварна фабрика в Лом. По същото време заработват керамична и тютюнева фабрики.В 1913 г. по времето на забележителния кмет Георги Манавски е открит „електрически завод”. В началото на ХХ в. в Лом има банка “Богатство”, Ломска популярна банка, клонове на софийски банки, и такива с чужди капитали, пет акционерни дружества и девет представителства на параходни дружества. В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил “късен сецесион”, с които и днес градът се гордее.
В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. в Лом са създадени десетки дружества, между които са: гимнастическото дружество „Дунавски юнак” (1895 г.), туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.) Археологическо дружество “Алмус” с музей –1925 г., от когато води началото си днешният Исторически музей. В 1934 г. под председателството на видния ломски адвокат Страхил Каменов е основано първото провинциално българо-съветско дружество.
Градът е свързан с живота и дейността на големия български етнограф и изследовател на българското минало Димитър Маринов, на писателката Яна Язова и др.
За повече посетете интернет страницата на Община Лом:
http://oalom.acstre.com/home.html
Община Луковит
Община Луковит
Община Луковит се намира в Ловешка област.
Състои се от 12 населени места – гр. Луковит, с. Бежаново, с. Беленци, с. Дерманци, с. Дъбен, с. Карлуково, с. Петревене, с. Пещерна, с. Румянцево, с. Тодоричене, с. Торос, с. Ъглен.
Административният център гр. Луковит е четвъртият по големина в областта. Той е само на 1 час път с автомобил от столицата и през него преминава Главен път І-3 (София – Плевен – Русе). Разположен е на двата живописни бряга на река Златна Панега.
Районът се намира в Средния Предбалкан. Релефът е хълмисто-равнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина.
В климатично отношение община Луковит се намира в умерено-континенталната климатична област. Климатичните фактори се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина.
Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори - чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др.
Луковит се намира на 171 м надморска височина.
Общата територия на общината възлиза на 454 225 дка, от които 221 798 дка е обработваема земя. Основните селскостопански култури, които се отглеждат, са царевица, пшеница, ечемик, овес и др. Овощни насаждения от череши и сини сливи също са част от земеделието в общината.
Община Луковит обхваща обширен карстов район – един от най-представителните в национален мащаб. Карстовият релеф е развит в два главни района – Карлуковското и Бежановско-Ъгленското плато, както и в прилежащите им участъци от речните долини – в проломите на реките Искър, Златна Панега, Вит, Каменица и Катунешка. Тук са открити стотици пещери, някои от които са определени за уникални паметници на човeшката култура от палеолита до ХІV век. Същинска „визитна” картичка на общината са и скалните арки, чийто брой е съизмерим с този на всички останали общини в страната, взети заедно.
На територията на община Луковит се намира първият в България геопарк „Искър-Панега”, включващ Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк „Панега“.
Територията на общината е в подчертано благоприятно разположение спрямо основни природогеографски единици, икономически центрове и агломерации, важни транспортни артерии.
Профилът на община Луковит е промишлено-аграрен с основни промишлени отрасли – производство на керамични материали, мляко и млечни изделия, миещи и почистващи препарати, велпапе и опаковки от велпапе, смазочни материали и масла, металообработка, дървообработка, шивашка промишленост, преработка на селскостопанска продукция.
Състои се от 12 населени места – гр. Луковит, с. Бежаново, с. Беленци, с. Дерманци, с. Дъбен, с. Карлуково, с. Петревене, с. Пещерна, с. Румянцево, с. Тодоричене, с. Торос, с. Ъглен.
Административният център гр. Луковит е четвъртият по големина в областта. Той е само на 1 час път с автомобил от столицата и през него преминава Главен път І-3 (София – Плевен – Русе). Разположен е на двата живописни бряга на река Златна Панега.
Районът се намира в Средния Предбалкан. Релефът е хълмисто-равнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина.
В климатично отношение община Луковит се намира в умерено-континенталната климатична област. Климатичните фактори се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина.
Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори - чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др.
Луковит се намира на 171 м надморска височина.
Общата територия на общината възлиза на 454 225 дка, от които 221 798 дка е обработваема земя. Основните селскостопански култури, които се отглеждат, са царевица, пшеница, ечемик, овес и др. Овощни насаждения от череши и сини сливи също са част от земеделието в общината.
Община Луковит обхваща обширен карстов район – един от най-представителните в национален мащаб. Карстовият релеф е развит в два главни района – Карлуковското и Бежановско-Ъгленското плато, както и в прилежащите им участъци от речните долини – в проломите на реките Искър, Златна Панега, Вит, Каменица и Катунешка. Тук са открити стотици пещери, някои от които са определени за уникални паметници на човeшката култура от палеолита до ХІV век. Същинска „визитна” картичка на общината са и скалните арки, чийто брой е съизмерим с този на всички останали общини в страната, взети заедно.
На територията на община Луковит се намира първият в България геопарк „Искър-Панега”, включващ Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк „Панега“.
Територията на общината е в подчертано благоприятно разположение спрямо основни природогеографски единици, икономически центрове и агломерации, важни транспортни артерии.
Профилът на община Луковит е промишлено-аграрен с основни промишлени отрасли – производство на керамични материали, мляко и млечни изделия, миещи и почистващи препарати, велпапе и опаковки от велпапе, смазочни материали и масла, металообработка, дървообработка, шивашка промишленост, преработка на селскостопанска продукция.
Община Лъки
Община Лъки
Община Лъки е разположена в силно пресечния Преспански дял на Западните Родопи и включва площ от 292 519 дка. Граничи с общините Асеновград, Чепеларе, Баните и Смолян. Разположена е в близост до курорта Пампорово и международно известния манастир Бачково. На нейната територия се намира известната като културно средище местност "Кръстова гора" и ловно стопански район Държавно ловно стопанство "Кормисош" с прекрасни условия за ловен туризъм. Районът се намира в живописните клисури на р. Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска. Реките са пресекли дълбоко и стръмно разклонените структури с различна пространствена изолация. На територията му се разполагат - гр. Лъки, като административен център и осем населени места: Борово, Белица, Дряново, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово. Град Лъки се намира на 36 км от гр. Асеновград, на 54 км от областния гр. Пловдив и на 88 км от гр. Смолян. Географското положение на Община Лъки я поставя в известна периферност и отдалеченост от основните транспортни и комуникационни центрове.