Министерството на туризма (МТ) провежда политиката в туризма в условията на публичност, откритост, активен диалог и сътрудничество с институциите, общинските администрации, неправителствените организации, бизнеса и медиите. Основен приоритет е да се осъществява законосъобразно и целесъобразно туристическата политика на страната, да се създадат необходимите условия за развитие на диверсифициран национален туристически продукт, който да бъде промотиран на нашия и чуждите туристически пазари. Да се работи активно за утвърждаване на страната като конкурентоспособна туристическа дестинация за устойчив целогодишен туризъм. Полагат се целенасочени усилия, така че България да се възприема като атрактивна туристическа дестинация със своята уникалност - културно наследство и природни дадености, високо качество на предлаганите туристически продукти и услуги. Екипът на Министерството на туризма работи при спазване на принципите законност, откритост и достъпност; отговорност и отчетност; ефективност и координация; предвидимост; обективност и безпристрастност.

Министерството на финансите е българската институция, отговорна за разработването, координирането и контрола при осъществяването на държавната политика в областите публични финанси, данъчна политика, управление на държавния дълг, финансови услуги и финансови пазари, вътрешен контрол.
Политиките на Министерството на финансите са насочени към всички фактори на икономическия растеж, чието постигане е невъзможно без наличието на по-сигурна, по-укрепнала, по-прозрачна и по-отговорна финансова система в полза на икономиката и обществото.
В изпълнение на ангажиментите на България като държава-членка на Европейския съюз и като водеща институция на национално ниво за дефинирането и изпълнението на целите на фискалната политика, Министерството на финансите води бюджетна политика, фокусирана към осъществяване на засилен контрол върху разходите и размера на бюджетния дефицит чрез мерки за провеждане на фискална консолидация и повишаване качеството, контрола и прозрачността на публичните финанси.

Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Практически израз на част от тези идеи срещаме при свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. (приемането на Устава на Българската екзархия), и в дейността на българското национално революционно движение (БРЦК), поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. Събранието на Оборище на 14 април ст. с. 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание, с право се счита за предшественик на българското Народно събрание, на парламентаризма в България. Също преди Освобождението българската общественост издига и идеята за конституционно управление. В "Политическа програма" на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на "Български народен събор" в края на 1876 г. и изпратена на Цариградската посланическа конференция, като се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва: "Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа." В следващите два члена се доуточнява "За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа", "всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини". Това остава не само традиция, но влиза и като демократически принцип в политическия живот на следосвобожденска България.


Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.)поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати ( 100 - по избор - 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации). Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр. В кратък период - от 1879 до Съединението 1885 г., в създадената от Берлинския конгрес Източна Румелия с център Пловдив в сила влиза и действа Органически устав. Той е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя. Уставът предвижда строго разделение на властите, като начело на законодателната власт се поставя областното събрание.В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 назначени от главния управител на областта представители и 36 избираеми депутати. Постоянен комитет от 10 човека осъществява координацията между областния управител и законодателната власт в лицето на областното събрание.Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.).


Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои също от 169 члена, подредени в 10 глави, но и с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България. Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения. Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи - приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция. Досега са избирани и действали 39 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879, 1881, 1886 - 1887, 1893, 1911, 1946 - 1949, 1990 - 1991 г.). В кратък период - след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 - 1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет. В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция.

Сградата, в която заседава Четиридесет и първото Народно събрание, има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Тя е построена през 1884 - 1886 г. по проект на арх. Константин Йованович - виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта на Сръбската скупщина (1891 - 1892 г.). Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен. От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - това е сградата на площад "Княз Александър I" 1.