Данни за броя служители от държавната администрация, преминали обучение по ежегодните каталози на Института по публична администрация (ИПА).

Основната цел на мониторинга на шума от промишлени източници е да предоставя информация за състоянието на акустичната среда на населените места, вследствие дейността на промишлените предприятия - източници на шумово излъчване.
Съгласно чл. 34 на Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда, и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, към Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) (обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г.)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
І ниво:
Програмата за мониторинг на горските екосистеми през 2019 г. е проведена във всички 160 постоянни пробни площи от мрежата по ниво I (широкомащабен мониторинг. По показателя „обезлистване“ се оценяват 4 иглолистни –Abies alba Mill., Pinus nigra Arn., Picea abies (L.) Karst и Pinus sylvestris L., и 9 широколистни дървесни вида – Carpinus betulus L., Castanea sativa Mill., Fagus sylvatica L., Fagus orientalis Lipsky, Quercus cerris L.,Quercus frainetto Ten., Quercus. petraea (Matt.) Liebl., Quercus rubra L. и Tilia platyphillos Scop.. Общият брой на наблюдаваните иглолистни дървета е 2421, а на широколистните – 3170 .
Резултатите показват, че по показателя „обезлистване“, през 2019 г., иглолистните и широколистните видове запазват състоянието си спрямо 2018 г.. В 0+1 степени (без и слабо обезлистени) са 68,85% от наблюдаваните моделни дървета. С 1,28% се увеличават застрашените и изсъхнали дървета от 3+4 степени. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове - в 0+1 степени са 79,71%, а при иглолистните – 54,04%. В 4-та степен (мъртви), са 1,51% от широколистните и 3,85% от иглолистните моделни дървета.
При всички наблюдавани иглолистни дървесни видове през 2019 г. се наблюдава запазване на здравите и слабо обезлистените (0+1 степени) спрямо предходната година и увеличаване делът на силно обезлистените и мъртви (3+4 степени) - от 10,8% през 2018 г. той е нараснал на 14,43%. Потенциална опасност за насажденията от бял бор (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra) са установените в България патогени Lecanosticta acicula и Dothistroma septosporum, смятани за силно приспособими към нови гостоприемници и условия на околната среда.
При боровите насаждения има висок относителен дял на повреди от мокър сняг. Това е предпоставка за масово намножаване на ксилофаги.
В насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) по листата се отчитат повреди от листогризещи, листоминиращи (Orchestes fagi, Stigmella hemargyrella) и галообразуващи или (Mikiola fagi) насекоми, които са от ниска степен. Установени са и слаби нападения от смучещи насекоми (Phyllaphis fagi).
В дъбовите насаждения (Quercus cerris , Q. frainetto , Q. petraea и Q. rubra повредите от листозавивачки или и педомерки (Geometridae и Tortricidae) са в ниска степен.
Като цяло, масови нападения от насекомни вредители и гъбни болести в наблюдаваните насаждения не се наблюдават.

Данни за нивата обезлистване през 2019 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу: