Радиологичният мониторинг включва мрежа от пунктове за наблюдение, съответна периодичност и комплекс от наблюдавани радиологични показатели и има за цел откриване на отклонения от допустимите стойности на радиационните параметри в основните компоненти на околната среда – атмосферен въздух, води, почви, седименти, наличие на трансграничен пренос.

Радиологичния мониторинг, който се провежда на територията на България се състои в:

• Периодичен мониторинг на атмосферна радиоактивност
Изследванията на атмосферната радиоактивност се базират на вземане на аерозолни проби с обем въздух от 500 до 3000 m³ върху аерозолни стъкловлакнести филтри, чрез стационарни станции с последващ гама-спектрометричен анализ с нискофонови гама спектрометрични системи, за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди. Пробонабирането се извършва два пъти месечно: в София (3000 m³ обем въздух), Враца, Монтана, Варна, Бургас (1600 m³ обем въздух), едномесечно в Бухово, Яна ( 600 m³-700 m³) и Свищов (3000 m³ обем въздух). Годишно в три пункта разположени в области Пловдивска, Смолянска, Пазарджишка и в три пункта разположени в област Стара Загора се пробонабират аерозолни филтри с обем от (2000 m³-10000 m³) с преносими пробовземни устройства.

• Периодичен мониторинг на необработваеми почви и седименти
Радиационното състояние на почвите и седиментите е оценено посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от пунктове определени в мониторинговата мрежа. Разделени са на фонов радиологичен мониторинг и мониторинг на райони с потенциални замърсители.

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ- НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ
Радиологичният мониторинг на необработваемите почви се осъществява посредством мрежа от постоянни пунктове за наблюдение, равномерно разпределени по цялата територия на страната, като пробите се вземат от почвен слой с дълбочина 0÷20 см и се извършва гама-спектрометричен анализ за определяне съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в тях. От територията на страната, се пробонабират и анализират проби от 445 броя пунктове необработваеми почви и 55 броя пунктове седименти.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ - НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ:
В районите с потенциални замърсители (бившите уранодобивни обекти, почвените проби се пробонабират от 0-5 см.) за определяне специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди. Във всеки пункт се извършва измерване на естествения гама фон. От територията на страната се пробонабират и анализират проби от 114 броя пунктове необработени почви и 37 броя пунктове седименти.
• Периодичен мониторинг на повърхностни води:
Радиологичният мониторинг на повърхностните водни тела в страната се осъществява, чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показателите във взетите водни проби.
Изследваните показатели са: обща алфа и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на Ra-226 на повърхностни води.

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ - ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ
Провежда се системен мониторинг на радиационното състояние на повърхностни води в 104 пункта по поречията на реките от мониторинговата мрежа на ИАОС: Янтра, Искър, Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда и други водни обекти в страната, както и в 9 пункта от р. Дунав.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Радиологичният мониторинг за състоянието на повърхностни и подземни води на обекти потенциални замърсители се изразява в наблюдение на радиологичните показатели; обща алфа и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на Ra-226. Извършва се мониторинг на 47 пункта на повърхностни и подземни води от територията на страната. Изследват се и анализират проби от 21 брой пунктове руднични води от районите на бивши уранодобивни обекти.
• Радиологично състояние на (2- 30 km) зона на АЕЦ “Козлодуй“:
Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда е предмет на системни изследвания от пускането на централата в експлоатация до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен мониторинг по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) извършва радиологичен мониторинг в “наблюдаваната“ (2-30km) зона на АЕЦ "Козлодуй".
Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато наблюдение на следните индикатори:
• радиационен гама фон;
• атмосферна радиоактивност;
- Изразява се в непрекъснато пробонабиране на атмосферни аерозоли в стационарните мониторингови станции във Враца, Монтана и Плевен. Пробонабирането се извършва последователно: веднъж седмично в мониторингова станция във Враца и следващо пробонабиране веднъж седмично в мониторингова станция Монтана. В мониторингова станция Плевен пробонабирането на атмосферни аерозоли е веднъж месечно;
• съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в “наблюдаваната“ (2-30km) зона;
- Извършва се пробонабиране и анализиране на почвени проби от територията на област Враца (13 пункта) и територията на област Монтана (10 пункта). Във всеки пункт се извършва измерване на естествения радиационен гама фон. За отчитане влиянието на дейността на АЕЦ “Козлодуй” върху околната среда, почвените проби се пробонабират и анализират на всеки 3 месеца. Опробвания почвен слой е на дълбочина от 0-5 см;
• радиологични показатели в повърхностни води от (2-30km) зона на АЕЦ “Козлодуй" и дебалансни води от централата;
- За установяване дали има изменение в радиологичните характеристики на водите на р. Дунав, вследствие експлоатацията на АЕЦ “Козлодуй”, всеки месец се провежда радиационен мониторинг на дебалансните води от АЕЦ "Козлодуй". Пробонабират и анализират се водите на р. Дунав преди и след централата (р. Дунав при гр. Оряхово-пристанище и р. Дунав при гр. Козлодуй). Вземат се проби на повърхностни води от р. Дунав при гр. Оряхово-пристанище и отпадъчна вода от отводнящия канал на АЕЦ за определяне съдържанието на тритий.
Данни за радиационния мониторинг на дебалансните води от АЕЦ "Козлодуй", са дадени в Таблица за показател: Обща бета-активност [Bq/l].
• съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав.
- Изразява се в пробонабиране и анализиране на седименти от р. Дунав при гр. Козлодуй, р. Дунав при гр. Оряхово и отводящ канал на АЕЦ “Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй на всеки 3 месеца.
В ИАОС се получават годишни доклади с резултати от ведомствения радиологичен мониторинг на АЕЦ „Козлодуй“ за радиационния статус на околната среда в района.

Ежедневният бюлетин съдържа информация за превишенията на праговите стойности на някои основни показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух, съгласно националното и европейско законодателство: фини прахови частици (ФПЧ10), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Информация за нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, съгласно националното и европейско законодателство, както и информация за здравния ефект от замърсяването на атмосферния въздух е публикувана на интернет страницата на ИАОС http://eea.government.bg/bg/output/daily/norms-air.doc.

Позициониране на пунктовете за мониторинг на КАВ

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка на химично състояние на подземни води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка и контрол на състоянието на повърхностните води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
І ниво:
Програмата за мониторинг на горските екосистеми през 2019 г. е проведена във всички 160 постоянни пробни площи от мрежата по ниво I (широкомащабен мониторинг. По показателя „обезлистване“ се оценяват 4 иглолистни –Abies alba Mill., Pinus nigra Arn., Picea abies (L.) Karst и Pinus sylvestris L., и 9 широколистни дървесни вида – Carpinus betulus L., Castanea sativa Mill., Fagus sylvatica L., Fagus orientalis Lipsky, Quercus cerris L.,Quercus frainetto Ten., Quercus. petraea (Matt.) Liebl., Quercus rubra L. и Tilia platyphillos Scop.. Общият брой на наблюдаваните иглолистни дървета е 2421, а на широколистните – 3170 .
Резултатите показват, че по показателя „обезлистване“, през 2019 г., иглолистните и широколистните видове запазват състоянието си спрямо 2018 г.. В 0+1 степени (без и слабо обезлистени) са 68,85% от наблюдаваните моделни дървета. С 1,28% се увеличават застрашените и изсъхнали дървета от 3+4 степени. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове - в 0+1 степени са 79,71%, а при иглолистните – 54,04%. В 4-та степен (мъртви), са 1,51% от широколистните и 3,85% от иглолистните моделни дървета.
При всички наблюдавани иглолистни дървесни видове през 2019 г. се наблюдава запазване на здравите и слабо обезлистените (0+1 степени) спрямо предходната година и увеличаване делът на силно обезлистените и мъртви (3+4 степени) - от 10,8% през 2018 г. той е нараснал на 14,43%. Потенциална опасност за насажденията от бял бор (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra) са установените в България патогени Lecanosticta acicula и Dothistroma septosporum, смятани за силно приспособими към нови гостоприемници и условия на околната среда.
При боровите насаждения има висок относителен дял на повреди от мокър сняг. Това е предпоставка за масово намножаване на ксилофаги.
В насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) по листата се отчитат повреди от листогризещи, листоминиращи (Orchestes fagi, Stigmella hemargyrella) и галообразуващи или (Mikiola fagi) насекоми, които са от ниска степен. Установени са и слаби нападения от смучещи насекоми (Phyllaphis fagi).
В дъбовите насаждения (Quercus cerris , Q. frainetto , Q. petraea и Q. rubra повредите от листозавивачки или и педомерки (Geometridae и Tortricidae) са в ниска степен.
Като цяло, масови нападения от насекомни вредители и гъбни болести в наблюдаваните насаждения не се наблюдават.

Данни за нивата обезлистване през 2019 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу: