2018 - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Уникален идентификатор:  93870559-a7f3-459a-8273-84b4ddc9fa9b

Описание:

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
І ниво:
През 2018 г. са обследвани 160 постоянни пробни площи с 5595 оценявани моделни дървета. Наблюдават се 4 иглолистни – обикновена ела (Abies alba Mill.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен смърч (Picea abies (L.) Karst) и бял бор (Pinus sylvestris L.), и 9 широколистни дървесни вида – обикновен габър (Carpinus betulus L.), обикновен кестен (Castanea sativa Mill.), обикновен бук (Fagus sylvatica L.), източен бук (Fagus orientalis Lipsky), цер (Quercus cerris L.),благун (Quercus frainetto Ten.), зимен дъб (Quercus. petraea (Matt.) Liebl.), червен дъб (Quercus rubra L.) и едролистна липа (Tilia platyphillos Scop.). Общият брой на наблюдаваните иглолистни дървета е 2426 (43,36 %), а на широколистните – 3169 (56,64%).
По показателя „обезлистване“, през 2018 г., иглолистните и широколистните видове запазват състоянието си спрямо 2017 г.. В 0+1 степени (без и слабо обезлистени) са 68,15% от наблюдаваните моделни дървета. С 1,73% се увеличават застрашените и изсъхнали дървета от 3+4 степени. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове - в 0+1 степени са 78,23%, а при иглолистните – 54,99%. В 4-та степен (мъртви), са 1,42% от широколистните и 4.2% от иглолистните моделни дървета.
От иглолистните видове до 60 години, от наблюдаваните черен бор (Pinus nigra) и бял бор (Pinus sylvestris), в по-добро е състояние е Pinus nigra – 0,46% са мъртви, а при Pinus sylvestris - 11,49%. От дървесните видове над 60 г., в най-лошо състояние е смърча (Picea abies) - през 2017 г. здравите и слабо засегнатите от обезлистване са били 91,5% от наблюдаваните дървета, а през 2018 г. - 77,81%. Увеличение при този вид през 2018 г. се наблюдава също и при силно обезлистените и мъртви (3+4 степени) - от 0.53%, през 2017 г., на 4,44% през 2018 г..
Състоянието на обикновената ела (Abies alba) се влошава в сравнение с 2017 год. От 88,7% в 0+1 степени през 2017 г., през 2018 г. са 62,7% здрави и слабо засегнати от обезлистване. Увеличение с 8,69% през 2018 г. има и в силно засегнатите от обезлистване и мъртви дървета. В най-лошо състояние продължава да бъдат насажденията от бял бор (Pinus sylvestris L.), където по-малко от половината - 45,31% са в 0+1 степени на обезлистване.
При всички наблюдавани иглолистни дървесни видове през 2018 г. се наблюдава намаление с 8% на здравите и слабо обезлистените (0+1 степени) спрямо предходната година за сметка на увеличаване делът на силно обезлистените и мъртви (3+4 степени), при които от 6.5% през 2017 г. той е нараснал на 10.8%.
От широколистните дървесни видове до 60 години, в най-добро състояние е насаждението от източен бук в района на Странджа, където 100% са здрави, без обезлистване. В много добро състояние са насажденията от червен (американски) дъб (Quercus rubra), (73.75%) и благун (Quercus frainetto), при които над 90% от наблюдаваните дървета са в 0+1 степени на обезлистване. С най-голям процент на обезлистване (над 25%) са насажденията от цер (Quercus cerris) с 38,75%, следват тези от обикновен бук (Fagus sylvatica) с 26,25%.
От наблюдаваните дървесни видове над 60 г., в най-добро състояние е насаждението от едролистна липа, където 100% от пробните дървета са здрави (в степен 0). В добро състояние са тези в насажденията от цер (Quercus cerris) с 81.4%, следват тези от обикновен бук (Fagus sylvatica) със 79.7% здрави. С най-висок процент на обезлистване, над 25% (2+3+4 степени), са наблюдаваните дървета от обикновен кестен (Castanea sativa) - 100% и обикновен габър (Carpinus betulus) - 32,81%.
В насажденията от бял бор (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra) се намира кореновата гъба (Heterobasidion annosum). Установено е повсеместно разпространение на заболяване по черния бор, причинено от гъбния патоген Diplodia sapinea (syn.Sphaeropsisi sapinea). Наблюдава се повишаване на интензитета му в районите на Северното Черноморие и Югозападна България.
В насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) от биологичните фактори на въздействие се намират некрози, причинени от Nectria spp. и по-рядко от Ascodichaena rugosa. Регистрирани са нападения от Orchestes fagi, Mikiola fagi и Hartigiola annulipes.
В дъбовите насаждения (Quercus cerris , Q. frainetto , Q. petraea и Q. rubra в ниска степен са повредите от листозавивачки и педомерки (Geometridae и Tortricidae). В част от чистите церови насаждения е намерен Хипоксилоновия рак (Hypoxylon mediterraneum).
В проучените горски насаждения и култури се срещат представители, както на съдействащите стресови фактори (листни патогени и насекоми дефолианти), така и на вторичните стресори (ксилотрофни насекоми и факултативни паразити).
На този етап не са установени масови нападения от насекомни вредители и гъбни болести. Възникването на неблагоприятни за дървесните видове климатични условия, обаче, могат да предизвикат внезапни каламитети на насекомните вредители и епифитотии на опасни гъбни патогени.
През 2018 год. в малък брой ППП се установяват бракониерски сечи. В някои насаждения все още е на лице отрицателното въздействие от снеговалите, ветроломите, и ветровалите, от 2016 и 2017 г. Останалите на терена паднали дървета, може да станат огнища на масово развитие на корояди.
Данни за нивата обезлистване през 2018 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу:

Лиценз:  Условия за предоставяне на информация без защитени авторски права (CC0).

Основна тема:  Околна среда

Версия: 4.4