одобрен

Регистър на всички програми и планове в обхвата на района на басейново управление, отнасящи се за отделни подбасейни, сектори, проблеми или типове води съгласно Закона за водите

Уникален идентификатор:  8b5de016-1ff5-48c1-ba0a-b912f9dff869

Текуща версия: 1

Показвана версия: 1

Формат: CSV

  • Създаден на: 2017-02-03 14:48:00
  • Създаден от: mariyana_petrova
  • Последна промяна: 2018-10-28 18:30:04
  • Последно променил: migrate_data

Приложение 8.1. Регистър на всички други планове и програми в обхвата на БДДР, отнасящи се за отделни басейни, сектори, проблеми или типове води, имащи отношение към ПУРБ

Документ в сила до: Кратко резюме
1.Стартегии и планове за Международния басейн на р.Дунав
1,1 Стратегия на Европейския съюз за Дунавския регион Стратегията се основава на интегриран подход за да бъдат постигнати оптимално устойчиви решения. В екологично отношение, въпреки, че река Дунав е местообитание на някои от най-редките видове растения и животни в Европа и притежава впечетляващо биоразнообразие, басейнът на реката остава уязвим по отношение на замърсяването. Наводненията и недостигът на вода излагат на риск крехките екосистеми и живеещото в региона население.
Опазването на околната среда в Дунавския регион поставя основен акцент върху три приоритетни области с цел: възстановяване и поддържане на качеството на водите; управление на рисковете за околната среда; запазване на биоразнообразието, заобикалящата среда и качеството на въздуха и почвите.
Управлението на водите включва както качеството, така и количеството. Предизвикателствата включват намаляване на замърсяването с биологични, хранителни и други опасни вещества, както и елиминиране или адаптиране към пресушаването на водните пътища. В Дунавския регион съществуват редица природни и промишлени рискове, които в допълнение към предизвикателствата, свързани с изменението на климата, означават, че анализът на рисковия потенциал, готовността и механизмите за бързо реагиране са от ключово значение за стратегията.
Стартегията е приета месец юни 2011г.
Структурата за функциониране на Националния координационен механизъм за изпълнение на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион е приета с Решение на Министерския съвет № 192 от 25 март 2015 г.
1.2 План за управление на международния речен басейн на р.Дунав (DRBMP) 2021г. Планът се изготвя в изпълнение на изискването на РДВ за осигуряване на координирано управление на водите в международните райони за басейново управление. Планът се изготвя с участието на всички страни от Дунавски басейн под координацията на Международната комисия за опазване на р.Дунав (МКОРД) и включва анализ на характеристиките на международен речен басейн, анализ на значимите проблеми в управлението на водите на басейново ниво. DRBMP опредля целите за постигане на добро състояние на водите на басейново ниво, вкл. съдържа Програма от мерки за постигането им.
1.3 План за управление на риска от наводнениия в международния речен басейн на р.Дунав (DFRMP) 2021г. Планът за управление на риска от наводнения (ПУРН) за Дунавският речен басейн се изготвя в съответствие с изискванията на Директива 2007/60/ЕС (Директива за наводненията) под координацията на МКОРД и с участието на всички страни в Дунавския басейн. Планът съдържа основните цели и приоритети при координирано управление на риска от наводнения на басейново ниво. Планът акцентира на мерките с трансгранчиен ефект и на съблюдаването на принципа на солидарност съгласно Директивата за наводненията.
2.Национални концепции, стратегии, планове и програми
2.1
Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България 2037 г. Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България се разработва във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите. Включва: План за действие; анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода; анализ на водностопанската инфраструктура; анализ на дейността на дружествата предоставящи услуги във водния сектор; анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор; анализ на нормативната уредба, регулираща отношенията във водния сектор; анализ на капацитета на институциите имащи отговорности в управлението на водите; анализ на разходите в сектор „Води” и източници за тяхното финансиране; План за действие към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, в краткосрочна (2013-2015 г.), средносрочна (2016-2021 г.) и дългосрочна (2022-2037г.) перспектива. Кратък преглед на институционалното устройство и предизвикателствата във водния сектор в други държави. Стратегия за управление на дейностите при минералните води.
Приета с Решение на Народното събрание от 21.11.2012 г.
2.2
Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. 2025 г. Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.
2.3
Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 – 2022 г. 2022 г. Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия / неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на съответната територия и съдейства за тяхното синхронизиране.
Стратегията е изградена на база съществуващата Национална стратегия за регионално развитие за периода 2005 – 2015 г., актуализираният документ за нейното изпълнение и междинния доклад от нейното изпълнение.
Приета е с Решение № 696 на Министерския съвет от 24.08.2012г.
2.4
Енергийна стратегия на Република България до 2020г. 2020 г.
Националната енергийна стратегия отразява политическата визия на Правителството за европейското развитие на България, съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика и световните тенденции в развитието на енергийните технологии. Основните приоритети в Енергийната стратегия могат да се сведат до следните пет направления: гарантиране сигурността на доставките на енергия; достигане на целите за възобновяема енергия; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Приета с Решение на Народното събрание от 01.06.2011 г.
2.5.
Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г. 2023 г. Стратегията цели да се подобри управлението на сектора водоснабдяване и канализация и да се повиши качеството на ВиК услугите. Актуализирани са представените основни цели и приоритети на отрасъл ВиК в Република България, като същевременно в него са включени и предложения за изпълнението и финансирането на политиките за постигане на тези цели за период от десет години. Стратегията обединява констатациите, направени в хода на проведените консултации и междинните анализи, включително преглед на регулаторната рамка, преглед на публичните разходи и стратегическия финансов план. Като се има предвид, че много от капиталовите инвестиции във ВиК имат дълъг полезен живот, оценката на необходимите разходи, и стратегическият финансов план са разработени за срок от 25 г. Това е гаранция, че мерките предложени в десетгодишната стратегия са съвместими с един устойчив ВиК отрасъл в дългосрочен план.
2.6
Стратегия за намаляване на риска от бедствия 2014 - 2020г. 2020 г. Стратегията има за цел да очертае съгласувана рамка за определяне на стратегическите приоритети за действие за намаляване на риска от бедствия и да подпомогне изпълнението на мерките за тяхното осъществяване на национално, областно, общинско и обектово ниво. Стратегията ще спомогне още за идентифициране и приоритизиране на конкретни области за трансгранично и регионално сътрудничество, както и ще гарантира решаването на проблемите координирано, с перспектива за развитие на капацитета за намаляване на риска от бедствия в дългосрочен план.
2.7 Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 - 2020 г. 2020 г. Определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на дългосрочно и устойчиво управление на жизнени и продуктивни многофункционални гори и нарастваща конкурентоспособност на горския сектор като основа за по-добър жизнен стандарт, особено в планинските и селските райони. Предпоставка за устойчиво развитие на горските територии са регламентираните със Закона за горите три нива на горско планиране - национално, областно и местно, отразени съответно в Национална стратегия за развитие на горския сектор, Стратегически план за развитие на горския сектор, областни планове за развитие на горските територии и горскостопански планове и програми.
2.8 Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. 2020 г. Националният план за управление на отпадъците (НПУО) има ключова роля за постигане на ефективно използване на ресурсите и устойчиво управление на отпадъците, тъй като анализите на съществуващата ситуация показват, че в България съществува значителен потенциал за подобряване на предотвратяването и управлението на отпадъците, по-добро използване на ресурсите, разкриване на нови пазари и създаване на нови работни места, като същевременно бъдат намалени вредните въздействия на отпадъците върху околната среда. НПУО се основава на следните основни принципи: Предотвратяване образуването на отпадъци там където това е възможно; “Разширена отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” т.е. лицата, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци, замърсяват околната среда или сегашните притежатели на отпадъците трябва да покрият пълните разходи за третиране на отпадъците и да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве; “Превантивност” – потенциалните проблеми с отпадъците трябва да бъдат предвиждани и избягвани на възможно най-ранен етап; “Близост” и “самодостатъчност” – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване, като отпадъците, генерирани в ЕС, трябва да бъдат третирани в рамките на Съюза; „Участие на обществеността“ – съответните заинтересовани страни и органи, както и широката общественост имат възможност да участват в разработването на плановете за управление на отпадъците, на програмите за предотвратяване на отпадъците и имат достъп до тях след разработването им.
Приет с Решение № 831 на Министерския съвет от 22.12.2014 г.
2.9 Трети Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 -2020 г. 2020 г. Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редукция на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.
Приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г.
2.1 Национален план за действие по управление на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в България 2012 - 2020 г. 2020 г. Настоящият документ представлява Актуализиран Национален план за действие по управление на устойчивите органични замърсители в България 2012 г – 2020 г., който включва последващи мерки и дейности за първите 12 устойчиви органични замърсители и бъдещи такива за новите 10 устойчиви органични замърсители, включени в Стокхолмската конвенция. Стратегическата цел на плана е намаляване на риска за здравето на хората и околната среда от вредното въздействие на устойчивите органични замърсители.
Приет с Протокол № 33.2 на Министерския съвет от 05.09.2012 г.
2.11 Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България не е указан срок Националният план за действие за устойчива употреба на пестициди е разработен със съдействието и експертната помощ на всички компетентни държавни институции, както и заинтересованите страни – земеделски асоциации, промишлеността и неправителствените организации. Инициирането, координацията и цялостния процес по разработване на плана, е осъществено от експерти от Българска агенция по безопасност на храните. В плана за действие са разписани целите, към които държавата ще се стреми през следващите години и мерките за постигането им. Посочени са показателите, по които ще се определя напредъка, свързан с изпълнението на заложените цели и мерки. Чрез обобщаване и анализиране на информацията, относно употребата на продукти за растителна защита и тяхното въздействие върху здравето на хората и околната среда, ще се проследи постигането на устойчива употреба на пестициди в страната през следващите години.
Приет с Протокол № 44.33 на Министерския съвет от 21.11.2012 г.
2.12 Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници 2020 г. Националният план за действие за енергията от ВИ (НПДЕВИ) е разработен въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО съгласно образеца, приет с Решение на Европейската комисия от 30 юни 2009г. Планът се основава на интегрирания подход по отношение обществения и социален живот, развитието на икономическите сектори, при опазване и съхраняване на околна среда и живота и здравето на хората. Целта е да се осигури устойчив преход към ниско въглеродна икономика, основана на съвременни технологии и широко използване на възобновяеми енергийни източници.
Приет с Протокол № 1.38 на Министерския съвет от 09.01.2013 г.
2.13 Национален план за защита при бедствия не е указан срок Националният план за защита при бедствия е изготвен на основание чл.62, ал.2, т.2 от Закона за защита при бедствия. Основната цел на Националния план за защита при бедствия е извършването на анализи и оценки за риска от възникване на бедствия на територията на Република България и набелязване на превантивни мерки за намаляване на неблагоприятните последици в резултат от бедствията, организиране и координиране на действията за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия.
Националният план за защита при бедствия е изменен с Решение № 1004 на Министерския съвет от 12 декември 2012 г. Със същото решение към плана са добавени Част 1: Защита при земетресение и Част 2: Защита при наводнение. С Решение № 767 на Министерския съвет от 14 септември 2012 г. към плана е добавена и Част 3: Външен авариен план на АЕЦ "Козлодуй". Решението е изменено с Решение № 509 на Министерския съвет от 17 юли 2014 г.
Приет с Решение № 973 на Министерския съвет от 29.12.2010 г.
2.14 Стратегическия план за биологичното разнообразие 2011—2020г. 2020 г. Мисията на Стратегическия план е да се предприемат ефективни и спешни мерки за спиране загубата на биологичното разнообразие, за да се гарантира устойчивостта на екосистемите до 2020г., които да продължат да предоставят жизненоважни услуги, осигурявайки по този начин разнообразието на живота на планетата и допринасяйки за благосъстоянието на човечеството и премахването на бедността. В него са възприети 3 основни цели: опазването на биоразнообразието, устойчивото използване на неговите компоненти, както и справедливо и равноправно поделяне на ползите от използването на генетичните ресурси.
2.15 Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България за периода 2013-2022 г. Предназначението на Плана е да бъде инструмент за опазване и управление на влажните зони като характерни екосистеми и свързаното с тях биологично разнообразие. Да осигури основа за планирането и изпълнението на дейности по опазването и устойчивото управление на най-значимите влажни зони в България. Включва хоризонтални мерки, които следва да се изпълняват на национално ниво и специфични мерки, които са за конкретни влажни зони в страната. В Плана са включени приоритетно 11-те влажни зони, които към момента са в списъка по Рамсарската конвенция, като част от тях попадат на територията на БДДР.
2022 г. Периодът на действие на Плана е 10 години (2013–2022).
2.16 Национален стратегически план за управление на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води на територията на Р България за периода 2014-2020 г. Националния стратегически план за управление на утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води, както и ръководствата към него са документи, които ще поставят началото на по-добър етап при управлението на утайките от ПСОВ в България. Поставените цели в Националния план и мерките, заложени в Плана за действие напълно отговарят на съвременните тенденции и изисквания на законодателството по управление на отпадъците в страната, както и предложеният „реалистичен сценарии“ за действие дава необходимата времева рамка на страната ни и операторите/собственици на ПСОВ активно да участват в изграждането и функционирането на устойчива система за третиране на утайките, с насоченост към оползотворяването и рециклирането им.
2.17 Национална програма за развитие: България 2020 2020 г. Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Визията, целите и приоритетите на НПР БГ2020 са дефинирани на базата на изготвен за целта социално-икономически анализ, както и на получените становища в рамките на публичните дискусии на всеки един етап от изработването на документа. Формулираните цели на правителствените политики ще осигурят постигането на ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и дългосрочен план.НПР БГ 2020 е документ за националните решения за растеж. Той е в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво, но въплащава стремежа на държавата за избор на национален път за напредък.
Приета с Решение № 1057 на Министерския съвет от 20.12.2012 г.
Тригодишният план за действие за изпълнението на НПР БГ 2020 в периода 2014-2016 г. е приет с Решение № 210 на Министерския съвет от 15 април 2014 г.
Тригодишният план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 в периода 2015-2017 г. е приет с Решение № 794 на Министерския съвет от 02 декември 2014 г.
2.18 Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020г 2020 г. По отношение на сектор „Води” Оперативната програма „Околна среда” 2014-2020г. е изготвена в съответствие с Плана за опазване на водните ресурси на Европа и планираните мерки в Приоритетни оси 1, 3 и 4. Те са за намаляване натиска върху воднта среда от замърсяване, подобряване на водната ефективност, изпълнение задълженията за мониторинг на водите по отношение на количественото и химично състояние на водните тела, и ограничаване на отрицателните последици от наводненията и сушите.
2.19 Програма за развитие на селските райони 2014-2020г 2020 г. В съответствие с целите на политиката на ЕС за развитие на селските райони Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. има три цели:
1.Повишаване на конкурентно способността и балансирано развитие на селското и горското стопанство и преработваща промишленост;
2.Опазване на екосистемите и устойчиво управление, използване на природните ресурси в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост, предотвратяване на климатичните промени и приспособяване към тях;
3. Социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващо нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.
2.2 Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. 2018 г. Управленската програма е съобразена с трудната икономическа и социална ситуация в страната, състоянието в публичните финанси, банковия и енергийния сектор, като отчита необходимостта от решителни и неотложни реформи. Основните приоритети на правителството са: запазването на върховенство на закона и утвърждаване на институции, работещи ефективно и прозрачно в интерес на гражданите и гарантиращи условия за достоен живот и личностно развитие. Програмата на правителството за стабилно развитие на България обхваща 21 области, за които правителството на България набеляза конкретни цели и мерки, които ще допринесат за тяхното развитие: външна политика на България, правосъдие, икономика и растеж, публични финанси, еврофондове, законодателни промени в сферата на обществените поръчки, електронно управление и държавна администрация, образование и наука, социална политика, здравеопазване, енергетика, транспорт и инфраструктура, регионална политика, земеделие, селско стопанство и гори, екология и опазване на околната среда, превенция и контрол на рисковете от бедствия и аварии, култура и духовност, подобряване на публичната среда, отбрана, сигурност и обществен ред и младежта и спорта.
2.21 Национална програма за защита при бедствия 2014 -2018 г. 2018 г. Националната програма за защита при бедствия определя целите, приоритетите и задачите за защитата при бедствия в страната за срок от 5 години. Тя представлява основен документ за политиката в областта на предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии и очертава насоките за създаването на ефективна, ресурсно и технически осигурена национална система за превенция и реагиране при бедствия.Стратегическа цел на Националната програма и на държавната политика за защита при бедствия е предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от тях, защита на живота и здравето на населението, и опазване на културните ценности. Основен приоритет на Националната програма за защита при бедствия 2014-2018 г. е извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия на територията на Република България и тяхното картографиране.Основни задачи на програмата са:
-     оценка и картографиране на рисковете от земетресение, ядрена и радиационна авария, геоложки риск;
-     реализиране на мерки за намаляване на риска от бедствия;
-     повишаване устойчивостта на обектите от критичната инфраструктура при бедствия;
-     приключване на паспортизацията на сградите;
-     подготовка на органите на изпълнителната власт и на силите за реагиране при бедствия;
-     доизграждане на сиренната система, като част от Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на населението за опасностите, регистрирани от системите за мониторинг на метеорологични, хидрологични, сеизмологични, химически, биологични, радиологични, ядрени, екологични и други обекти и явления.
Приета с Решение № 270 на Министерския съвет от 07.05.2014 г.
Годишният план за 2014 г. за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия 2014-2018 г. е приет с Решение № 270 на Министерския съвет от 07 май 2014г.
Годишният план за 2015 г. за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия 2014-2018 г. е приет с Решение № 409 на Министерския съвет от 04 юни 2015 г.
2.22 Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух 2015 г. Програмата цели намаляване емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух в контекста на Директива 2001/81/ЕС за националните тавани за атмосферните емисии на тези вещества.
Изготвен е План за действие за осигуряване изпълнението на целите на Националната програма.
Приета с Решение № 261 на Министерския съвет от 23.04.2007 г.
2.23 Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005 – 2015 г. 2015 г. Целта на програмата делът на възобновяеми енергийни източници през 2010 година да надвиши 8% от брутното производство на електрическа енергия, а през 2015 година 9%. Както и да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.
Приета с Протокол № 43.1 на Министерския съвет от 26.10.2006 г.
2.24 Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г. 2020 г. Програмата е естествено и необходимо продължение на поредица от документи, разработвани през предходни години – законови уредби, нормативни актове, стратегии, програми. Потребността от периодично осъвременяване на оценката на природните разрушителни процеси на територията на страната, довеждащи и до бедствени и катастрофални състояния в редица райони, се мотивира от тяхната висока активност през последните години. Към 30 юни 2014 г. в страната са регистрирани общо 1848 свлачища, а в края на годината те са вече 1865. Тенденцията е броят им да расте. Необходимо е своевременното им отразяване на съществуващата карта на Свлачищата в България в М 1:500 000 и класифицирането им по приоритети за укрепване в табличен вид. При загуби, надхвърлящи един милиард лева за година от наводнения, ерозия, свлачища и др., е наложително да има съответна реакция за намаляване на такива тежки последствия. Програмата се мотивира от необходимостта да бъдат предприети мерки и действия, насочени към предотвратяване и намаляване на степента на ерозионно-свлачищната опасност; ограничаване и бързо ликвидиране на последствията от тези процеси; защита и опазване на населението, материалните фондове и околната среда от техните въздействия.
Приета с Протокол на Министерския съвет от 01.01.2015 г.
2.25 Програма за изграждане на канализационни системи до 2023 г. 2023 г. Програмата е изготвена от Министерството на околната среда и водите и е Програма за прилагане на европейската Директива за градски отпадъчни води (Директива 91/271/ЕИО и е докладвана пред ЕК на 12 септември 2014 година. Обхванатият период е от началото на 2014 г. до края на 2023 г.
Програмата съдържа:
Ø  За всички агломерации в България с 2000 или повече ЕЖ - причини за несъответствието им с изискванията на директивата; предвидени мерки с цел постигане на съответствие с член 3 (канализационни системи и индивидуални/други подходящи системи); дати или очаквани дати на приключване на подготвителните мерки, на започване и завършване на строителните работи за канализационна система или на друга подходяща система; прогнозни разходи за инвестицията; европейски фонд, по който се планира извършването на инвестицията; друга полезна информация;
Ø  За всички ГПСОВ на агломерации с повече от 2000 ЕЖ – установени причини за несъответствие с директивата; необходими мерки за постигане на несъответствие; проектен капацитет; вид пречистване; очаквана дата за приключване на подготвителните мерки, на започване и завършване на строителните работи, за постигане на съотвествие; прогнозни инвестиции; европейски фонд, по който се планира да се извърши инвестицията; друга полезна информация;
3. Регионални стратегии, планове и програми
3.1. Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г., приети с решение на МС 2020 г. Регионалният план за развитие е стратегически планов документ, който се разработва на териториално равнище от ниво 2 (NUTS 2). Планът отчита специфичните характеристики и потенциала на района и определя средносрочни цели и приоритети за устойчиво и интегрирано регионално и местно развитие в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики. На територията на БДДР в действие са следните регионални планове:
·       Северозападен район 2014-2020 г. приет с Решение на МС № 459 / 01.08.2013 г. Обхваща територията областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч.
·       Североизточен район 2014-2020 г., приет с Решение на МС № 460 / 01.08.2013 г.Обхваща територията областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище.
·       Северен централен район 2014-2020 г., приет с Решение на МС № 461 / 01.08.2013 г.
Обхваща територията областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра.
·       Югозападен район 2014-2020 г., приет с Решение на МС № 457 / 01.08.2013 г.
Обхваща териториите на областите Перник, Софийска и София (столица)
3.2 Регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация (РГП)  2038 г. Дългосрочен план за постигане на съответствие с Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС) в Република България и Националната стратегия за околна среда, така че да се осигури достатъчно количество и с добро качество питейна вода за населението. Чрез регионалния генерален план за водоснабдителните и канализационни системи се идентифицират инвестиционните нужди за изпълнението на българското законодателство и европейските директиви в областта на водоснабдяването и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. Основните задачи на регионалните генерални планове са : осигуряване на съответствие с европейското екологично законодателство и европейските директиви в рамките на приетите срокове; осигуряване на ефикасно използване на водните ресурси; предоставяне основите за изготвяне на пред-инвестиционни проучвания за индивидуални инвестиционни проекти; създаване на основа за ВиК проекти, които са съобразени с изискванията за опазване на околната среда; определяне на съфинансиране от европейски фондове (Кохезионен фонд); определяне на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни инвестиционни програми
В обхвата на БДДР с изготвени РГП са следните ВиК дружества: "Аспарухов Вал" Кнежа, Берковица, Ботевград, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, "Дунав" Разград, Исперих, Кубрат, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, Русе, Свищов, Севлиево, Силистра, Сливен, София област, "Стенето" Троян, Търговище и Шумен.
3.3. Областни стратегии за развитие (ОСР) 2020 г. Областната стратегия за развитие е стратегически документ, който определя обща стратегическа рамка за развитие на областта в средносрочен план, като формулира цели и приоритети за интегрирано и устойчиво развитие. Определя се въз основа на идентифицирания потенциал за развитие на областната социална и териториална общност и се съобразява с политиките, целите, приоритетите, залегнали в европейската и в националната система за планиране на регионалното развитие и с политиките и възможностите на общинското ниво. На триторията на БДДР в действие са ОСР на следните области: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград,Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Варна, Сливен, София, Перник
4. Общински планове и програми
4.1. Общински план за развитие 2014-2020  2020 г. Общинският план за развитие е основният инструмент за управление на общината през следващите седем години. Той интерпретира и конкретизира общата законодателна и стратегическа рамка на регионалното развитие в България и Европа, с местната специфика и предлага аргументирани решения за социалните, икономическите, екологичните, културните и управленските предизвикателства по пътя към устойчивото интегрирано и пространствено развитие на общината. Насочен е към намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравновесия и подобряване на жизнения стандарт на населението и методите за управление. В ОПР се разглеждат и воднте ресурси, техническата инфраструктура на водоснабдителната и канализационна мрежи и качеството на водите. Общините на територията на БДДР са публикувани на адрес - http://www.bd-dunav.org/content/Obshtini-5/
4.2 Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците 2014 -2020 г. 2020 г. Целите които си поставя програмата са за намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от образуваните отпадъци на територията на общината, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите и стимулиране на инвестициите в областта на управление на отпадъците. Заложените мерки целят до 2020 г. да се постигне повторна употреба и рециклиране на минимум 50% от битовите и приравнените към битовите отпадъци, да се въведе разделно събиране за битовите отпадъци и подобни източници от хартия, метал, пластмаса и стъкло.
5.Планове за управление на защитени територии и зони за защитана водите
5.1 План за управление на национален парк "Централен Балкан” 2016 – 2026 г. 2026 г. С плана за управление се цели да се запази разнобразието от природни местобитания и да се съхрани техният естествен характер; да се запази биоразнообразието на генетично и видово ниво; да се съхрани естественото състояние на горските екосистеми, влажни зони и скални местообитания; да се осигури предоставянето на екосистемни услуги от Парка и тяхното устойчиво ползване и поддържане на оптимално ниво на познания и дългосрочен мониторинг на биологичното разнообразие.
Приет с Решение № 195/24.03.2016 г. на Министерски съвет, (ДВ бр. 26/01.04.2016г .)
5.2 План за управление на национален парк „Рила“ 2024 г.
Изготвен е проект на План за управление на национален парк „Рила” 2015 -2024г.
5.3 План за управление на природен парк "Врачански Балкан" 2014г.  2014г. Изготвянето на планът е в съотвенствие с националните и международни изисквания и общоевропейски стандарти. Целта е запазване на карстовите райони, разнообразните геоморфоложки забележителности, изключителната пещерна фауна, уникални животински и растителни видове и местообитания.
Приет с Решение № 750 на Министерски съвет от 14.10.2011 г.
5.4 План за управление на природен парк "Русенски Лом"  2015г. Планът за управление на Природен парк "Русенски Лом" е специализиран план за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие. С него се планира развитието на възможностите на парковата територия за превръщането й в притегателен обект за научно-познавателни и екологообразователни дейности. Планът подпомага регионалното развитие и цели генериране на приходи в прилежащите на Парка населени места. Планът е средство за нов поглед към защитените територии като среда за балансирани интереси и задължения към Природата и културно-историческото ни наследство. Цели: опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие; опазване на обектите на културно-историческото наследство; усъвършенстване политиката на управление и специализирана охрана на природния парк; баланс между опазване и ползване на ресурсите; генериране на приходи за общините в резултат на възможностите и предимствата на Природният парк.
5.5 План за управление на природен парк "Персина" 2015 2015г. Планът за управление на ПП „Персина” е специализиран план за опазване на природата, балансирано използване на природните ресурси и превръщането му във фактор за регионално развитие. Природен парк “Персина” е с площ от 21762.2 хектара и включва земи от Никопол, Драгаш Войвода, Белене, Свищов и Ореш. Дългосрочните цели заложени в плана са: възстановяване, опазване и поддържане на биологичното разнообразие в рамките на защитената територията в дългосрочен план; повишаване на икономическите ползи за местното население, без това да въздейства негативно върху природния комплекс; предоставяне на възможности за природозащитно образование и интерпретация; усъвършенстване политиката на управление и специализирана охрана на парка; съблюдаване и спазване законова и институционална база на национално и международно ниво.
5.6 План за управление на природен парк "Българка" Изготвен е проект на План за управление на природен парк "Българка".
5.7 План за управление на природен парк „Витоша”  В процес на актуализация за периода 2015 - 2024 г.
5.8 План за управление на защитена зона „Берковица”  2025г. Планът е инструмент за изпълнение на действия за опазване на целевите видове за 10 годишен период. Определени са режимите на управление на ключовите местообитания и видове и е разработено зониране на територията, посочени забрани, режими, мерки и препоръки за постигане на състояние на сигурност на популацията на птиците в зоната и предотвратяване на заплахите и негативните влияния за видовете, предмет на опазване и техните местообитания. Показани са възможностите за компенсаторно плащане на собственици и ползватели, изпълняващи режимите и нормите в защитената зона.
2015г.
5.9 План за управление на биосферен резерват “Сребърна”  2011г. В плана е залегнало разумното използване на природните ресурси на езерото Сребърна, съчетано с гарантирано и дълготрайно опазване на биологичното разнообразие в него. По този начин местното население ще получи нови възможности за повишаване на материалното си благосъстояние, а дивата природа на езерото ще бъде запазена за бъдещите поколения.
5.1 План за управление на поддържан резерват „Ибиша” 2025г. Планът за управление осигурява необходимите условия за перспективно природосъобразно управление и оценка за научната и образователна стойност на ПР. Определените цели са насочени към съхраняване, опазване и възстановяване на природните местообитания от бяла върба; бяла и черна топола; ограничаване разпространението на инвазивни видове; поддържане на целостта на характерният аквален ландшафт.
2015г.
5.11 План за управление на резерват ”Бели Лом” 2015г. 2025г. Планът разглежда взаимовръзките между целите на природозащитата, регионалното развитие, баланса на интересите и координацията на институциите и заитересованите страни. ПУ осигурява ефективно опазване на природните ресурси.
5.12 План за управление на резерват ”Горната кория” 2015г. 2025г. С плана се цели съхраняване и опазване на естествения характер и ненарушеност на местообитанията на популациите на реликтни, ендемитни, редки и застрашени растителни видове и животински видове с висока консервационна тежест. Запазване приоритетно на местообитание 4070+ и създаване условия за развитие на научни и образователни дейности.
5.13 План за управление на резерват ”Чупрене” 2025г. Основните приоритети на плана включват управление на природните ресурси чрез опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие; координация на научни изследвания и публикации; природозащитно образование; комплексен и дългосрочен мониторинг за опазване на биологичното разнообразие.
5.14 План за управление на Защитена местност “Калимок-Бръшлен” 2006-2016 г.  2016г. Планът за управление на ЗМ “Калимок-Бръшлен” е специализиран план за опазване на природата, балансирано използване на природните ресурси на защитената територия и превръщането й във фактор за регионално развитие. В защитената местност ще се развива биологично, екологосъобразно и устойчиво земеделие, чиято продукция ще носи марката на „Калимок – Бръшлен”, като белег за качество. Ще се развият производство и търговия с изделия от тръстика. Ще се увеличи рибният ресурс и ще се развие риболовът. Ще бъдат възстановени влажните зони с благоприятен ефект за флората и фауната, с опазване и възстановяване на биологично разнообразие с изключително висока консервационна стойност. Същевременно ще бъдат удовлетворени и интересите на земеделските производители, чиито имоти са засегнати. Значително ще се увеличат площите заети от гори.
Линк за сваляне в CSV формат: Копирай
Линк за сваляне в JSON формат: Копирай
Линк за сваляне в XML формат: Копирай
 

Моля изчакайте