Набор от данни: Списък на научните инфраструктури на Република България, включени в Националната пътна карта 2017-2023
Списък на научните инфраструктури на Република България, включени в Националната пътна карта 2017-2023
Уникален идентификатор: 36eb0ea9-0b70-4f83-bb66-dabfe0aa80ef
Описание:
Списък на научните инфраструктури на Република България, включени в Националната пътна карта 2017-2023
научна инфраструктура
Текуща версия: 1
Показвана версия: 1
Формат: CSV
|
Списък на научните инфраструктури на Република България, включени в НАЦИОНАЛНА ПЪТНА КАРТА ЗА НАУЧНА ИНФРАСТРУКТУРА 2017-2023 |
|||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | ИНФРАСТРУКТУРА | КООРДИНАТОР | ЧЛЕНОВЕ НА КОНСОРЦИУМА | ТИП НА ИНФРАСТРУКТУРАТА | УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКИ ИНФРАСТРУКТУРИ |
| 1. | Национална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура (КЛаДА-БГ) за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктура CLARIN | Институт за информационни и комуникационни технологии, БАН | o Институт за математика и информатика към Българска академия на науките o Софийски университет “Св. Климент Охридски” o Нов български университет o Шуменски университет “Константин Преславски” o Булгариана – организация с нестопанска цел за опазване на културното наследство o Югозападен университет “Неофит Рилски” o Сирма медия o Кирило-Методиевски научен център към Българска академия на науките o Институт за Балканистика с Център по тракология към БАН o Институт за Етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН o Бургаски свободен университет o Народна библиотека “Иван Вазов” - Пловдив o Исторически музей – София o Онтотекст АД (в Сирма Груп – водеща българска софтуерна компания) | Клада-БГ е българска, виртуална, разпределена научна инфраструктура, реализирана чрез свързани центрове, които използват услугите и ресурсите на инфраструктурата и осъществяват връзката както с други центрове, така и с потребителите. Тя предоставя достъп до ресурси и услуги по електронен път | Националната инфраструктура КЛаДА-БГ е член на CLARIN ERIC Година на включване: 2012 г. Предвижда се членство в DARIAH ERIC |
| 2. | Eвропейско социално изследване за България (ESS) | Университет за национално и световно стопанство | o Институт за изследване на обществата и знанието при БАН o Агенция за социални анализи (АСА) o Съюз на икономистите в България | ESS е от типа фундаментални научни проекти и според спецификациите на европейската научно - изследователска инфраструктура ESS ERIC за пълноправно участие за необходими държавни финансови гаранции. | Чрез ESS ERIC-Bulgaria се осигурява сътрудничество с европейския инфраструктурен консорциум European Research Infrastructure Consortium for the European Social Survey Research Infrastructure - ESS ERIC), изграден съгласно решение на Европейската комисия от 22 ноември 2013 г. (2013/700/EU) Координатор на ESS ERIC е Сити Университет, Лондон, Великобритания |
| 3. | Национален циклотронен център | Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН | o Медицински университет – София; o Медицински университет – Варна. | Националният циклотронен център (НЦЦ) е стартираща форма на научно-фирмено сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност. По същество НЦЦ ще представлява конгломерат между изследователски институт (ИЯИЯЕ) и стартираща социална фирма. | Циклотронът в Мултидисциплинарния институт Хуберт Кюриен в Страсбург, Франция (Le cyclotron Cyrcé l’IPHC), Циклотронът към Обединения европейски научен център в Испра, Италия (JRC Cyclotron, IHCP Ispra), Националната лаборатория за ядрени изследвания в Леняро, Италия, PET-центърът Дрезден-Розендорф в Германия (PET Center Dresden-Rossendorf), Циклотронният Център Броновице в Краков, Полша, Центърът за Научни изследвания в Юлих, Германия и други. Някои от тези центрове вече са заявили интерес за сътрудничество и в момента се търси пътя за провеждането на тези сътрудничества. |
| 4. | Разпределена инфраструктура от центрове за производство и изследване на нови материали и техните приложения, както и за консервация, достъп и е-съхранение на артефакти (археологически и фолклорни) – Инфрамат/INFRAMAT | Институт по физикохимия, БАН | o СУ „Св. Климент Охридски“ (Факултет по химия и фармация и Физическия факултет) o Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН o Институт по обща и неорганична химия, БАН o Институт по електрохимия и енергийни системи, БАН o Институт по полимери, БАН o Институт по катализ, БАН o Институт по оптични материали и технологии, БАН o Химикотехнологичен и металургичен университет, София o Централна лаборатория по приложна физика, Бан, Пловдив o Национален археологически институт с музей, БАН o Национален исторически музей, София o Национална художествена Академия, София o Нов български университет, София o Институт по балканистика с център по тракология, БАН o Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН o Институт по етнология и фолклор с етнографски музей, БАН. | ИНФРАМАТ е разпределена инфраструктура с висока концентрация на ресурси. | ИНФРАМАТ е направил официална заявка за включване в европейската разпределена изследователска инфраструктура CERIC (Central European Research Infrastructure Consortium). Получено е принципно съгласие за това участие като в момента се уточняват начините и обхвата на това включване. Националният археологически институт с музей от 2012 г. е част от европейската инфраструктура за електронен обмен и електронно съхранение в областта на културата EUROPEANA чрез електронната мрежа CARARE за опазване на културно наследство. |
| 5. | Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО) | Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, БАН | o Астрономическа обсерватория Белоградчик, o Катедра "Астрономия" на Софийски университет "Св. Климент Охридски"; o Астрономическия център на Шуменския университет "Константин Преславски" | концентрирана, виртуална. | Участие в ASTRONET и OPTICON. Направено е предварително проучване за участие в Европейската южна обсерватория. |
| 6. | Национален геоинформационен център | Национален институт по геофизика, геодезия и география, БАН | o Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) o Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) o Институт по океанология (ИО) o Геологически институт (ГИ) o Институт по математика и информатика (ИМИ) o Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) | НГИЦ е нова научна инфраструктура с национално покритие. | EPOS (European Plate Observing System), DANUBIUS (Danube International Centre for Advanced Studies for River-Delta-Sea-Systems), EURO-ARGO (European’infrastructure’ for Argo international program), ICOS (Unraveling Earth’s greenhouse gas balance with measurements), ACTRIS (Aerosols, Clouds, and Trace gases Research Infrastructure Network). |
| 7. | Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания, обвързана и с участието на България в Европейската инфраструктура (Euro-Argo) | Институт по океанология, БАН | o Софийски университет „Св.Кл.Охридски”; o Национален институт по метеорология и хидрология, БАН o Център по хидро и аеродинамика, Варна към Института по металознание, съоръжения и технологии, БАН o Институт за рибни ресурси, ССА o Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”, Варна o Технически университет – Варна; Медицински университет – Варна;) | Разпределени – организирани като мрежа от ресурси Изследователската инфраструктура обединява усилията на всички участници от проекта, които разполагат със свои звена, както по продължение на цялото Черноморско крайбрежие на Република България, така и изследователски центрове в вътрешността й (НИМХ, ИМСТ). Чрез реализирането на дейностите по проекта ще се създаде възможност за обединяване на тези ресурси, тяхната оптимизация и последващата им дейност като организирана мрежа от ресурси. | MASRI е разработен в съответствие с основни европейски инициативи и инфраструктури: - Euro-Argo Infrastructure, - WATERBORNE – The European Technology Platform, - ECMAR - European Council for Maritime Applied R&D, - ITTC – International Towing Tank Conference, - EUROFLEETS network, - SEADATANET network, - ESONET - European Seas Observatory Network, - GeoSeas, - BLACK SEA SCIENTIFIC NETWORK, - Mediterranean and Black Sea Technology Platform for Maritime and Marine Research Innovation and Training, - JERICO, - DANUBIUS-RI, - Fix03, - EMSO, - Copernicus/MyOcean. |
| 8. | Съхранение на енергия и водородна енергети ка (СЕВЕ) | Институт по електрохимия и енергийни системи, БАН | o Единен център за иновации на БАН oИнститут по полимери (ИП - БАН) oМинно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ (МГУ) o Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” – Лаборатория по биоелектрохимия (ПУ) o Химикотехнологичен и металургичен университет- Център по водородни технологии (ХТМУ) o Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛСЕНЕИ – БАН) o Югозападен университет „Неофит Рилски” – Иновационен център за екоенергийни технологии (ИЦЕЕТ-ЮЗУ) | „Съхранение на енергия и водородна енергетика“ е разпределена национална научна инфраструктура (НИ СЕВЕ), която обединява 9 структурни звена – 5 научни института и Центъра за иновации на БАН и три университета (в София, Пловдив, и Благоевград). Тя има подчертано интердисциплинарен характер с научна и научно-приложна компетентност в няколко научни области – електрохимия, физикохимия, физика, материалознание, органична химия, корозия, биоелектрохимия, инженерни науки. | - Мрежа комуникации в област полимери за Централна и Източна Европа – CEEPN - Европейски интернет център по импедансна спекстроскопия – EICIS - EERA съвместни програми F12 клетки и водородни технологии“ и „Съхранение на енергия“. Активното участие в тази структура цели да стимулира подкрепа от страна на ЕК за фундаментални изследвания в областта, както и изграждане на единна европейска научна политика на национално ниво, т. е. подпомагане разработването на национална стратегия, съобразена както с европейските приоритети, така и с националните интереси. - НИ СЕВЕ е в синергизъм и с други европейски програми и инфраструктури: Intelligent Cities and Communities, Smart, Green and Intelligent Transport, TEN-T, ECCSEL, EU-SOLARIS. |
| 9. | Еко и Енергоспестяващи технологии | Технически университет - Габрово | Потенциални участници в бъдещ консорциум са партньорски научни организации като o Технически университет – София; o Технически университет – Варна, o Българска академия на науките, o Русенски университет „Ангел Кънчев“ | Концентрирана – съсредоточена на едно място | Технически университет – Габрово е член на Европейската асоциация на университетите /EUA/. Кандидат член е на Университетския енергиен клъстер, основан през 2015 г., с цел да се направи общоевропейско картографиране на университетските образователни и изследователски дейности в областта на енергетиката. ТУ – Габрово е член на IEEE – България (професор от ТУ-Габрово е първия IEEE Senior member от България). Научната инфраструктура „Еко и енергоспестяващи технологии” ще позволи интегриране в изследователски мрежи и в европейски технологически платформи като: Европейската мрежа за сътрудничество в областта на науката и техниката; мрежи на Европейската научна фондация; ЕNTREE – Европейска мрежа за обучение и научни изследвания в областта на електроинженерството и други. |
| 10. | Национална инфраструктура за изследване и иновации в земеделието и храните RINA | Селскостопанска академия | o Софийски университет o Биологически факултет o Геномен център o Българска агенция за безопасност на храните o Национален аграрен научно-информационен комплекс o Централна селскостопанска Библиотека – ССА o Аграрен университет – Пловдив o Тракийски университет – Стара Загора o Лесотехнически университет – София | Обединение на пет научни комплекса, разполагащо с необходимата съвременна материално - техническа база – лаборатории, опитни станции, демонстративни ферми, информационни системи и бази данни и др., както и необходимите финансови средства за провеждане на множество изпитания и изследвания, резултатите от които да бъдат внедрявани в икономиката. | На този научната инфраструктура не участва европейска инфраструктура |
| 11. | Национален университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания | Медицински университет – София, чрез Център за молекулярна медицина (ЦММ) | Членове на консорциума: o Център по молекулна медицина o Медицински факултет o Фармацевтичен факултет o Национална генетична лаборатория, СБАЛАГ “Майчин дом“ o УМБАЛ „Александровска“ o УМБАЛСМ „Пирогов“ o УСБАЛЕ „Акад. И. Пенчев“ Медицински университет – Пловдив: o Медицински Факултет o Научен център по имунология o Център за медицински молекулно-биологични изследвания Медицински университет – Варна: Център по нутригеномика Потенциални партньори: МУ-Варна, МУ-Плевен, Тракийски университет и още над 10 институции | Разпределена | BBMRI – 2011 г. Подписан меморандум EATRIS – 2013 г. покана за присъединяване BioImaging – план за присъединяване няма предприети действия за присъединяване. |
| 12. | Център за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите (EuroBioImaging) | Институт по молекулярна биология “Академик Румен Цанев”, БАН | - | Европейска, разпределена | Центърът за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите е част от EuroBioImaging, пан - европейски консорциум, коxто е включен в Пътната карта на Европейския стратегически форум за изследователски инфраструктури (ESFRI) |
| 13. | Научна инфраструктура по клетъчни технологии в биомедицината (НИКТБ) | ДЗЗД Алианц за клетъчни технологии - АКТ Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | o Софийски университет „Св.Кл.Охридски“ o Институт по биология и имунология на размножаването – БАН o Медицински център „РепроБиоМед“ ООД – София o Ин витро Медицински АГ център „Димитров“ ЕООД o Сдружение Българска асоциация по регенеративна медицина (БАРМ) o Българска Асоциация по репродуктивна човешка ембриология (БАРЧЕ); o Институт по регенеративна медицина ООД; o Институт по регенеративна медицина ООД o Съвместен геномен център ООД, София o Институт по биофизика и биомедицински изследвания – БАН; o Университетска болница „Лозенец“ | Разпределена, уникална, свързана със съхранение на човешки генетичен материал | Установени контакти и иницииран процес на присъединяване към Европейскатаа инфраструктура за транслираща медицина EATRIS, част от ESFRI през 2015 г. |
| 14. | Национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания | Институт по информационни и комуникационни технологии, БАН | o Софийски университет „Св. Климент Охридски” o Технически университет – София o Медицински университет – София o Национален център по геофизика, геология и география – БАН o Институт по механика – БАН o Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАН o Софийски университет „Св. Климент Охридски” o Технически университет-Габрово o Институтът по молекулярна биология "Акад. Румен Цанев" -БАН o Институтът по органична химия с център по фитохимия -БАН o Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН o Институт по механика - БАН o Институт по математика и информатика-БАН o ИКТ | Концентрирани – съсредоточени на едно място | Грид инфраструктура (EGI) и участва в PRACE чрез сътрудничеството с НЦСП. Година на включване в европейската инфраструктура Европейска Грид Инфраструктура – EGI (от 2010) Европейска инфраструктура за високопроизводителни пресмятания – PRACE (от 2010, чрез сътрудничество с НЦСП) |
| 15. | Европейски център за ядрени изследвания - ЦЕРН | Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика БАН | - ИИКТ; - ИСИР; - Софийски университет „Св. Климент Охридски“; - Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“; - НЦРЗ. | Европейския Център за Ядрени Изследвания (ЦЕРН) | Проектът HL-LHC e включен в Пътната карта на ESFRI. През 2018 г. ISOLDE също ще бъде включена в SFRI като част от проектът EURISOL DF.през 2012 г. Предвижда се членство в DARIAH ERIC |
| 16. | Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) | Институт по молекулярна биология и биотехнологии - Пловдив | - | Изследователски център в областта на растителната системна биология и биотехнология | - |
| 17. | Лабораторен комплекс в областта на фармацевтичните науки Научно-технологичния парк „София Тех Парк“ | Сдружение за Научно изследователска и развойна дейност | - Софийски университет „Св. Климент Охридски“ - Технически университет - София - Медицински университет – София | Научна инфраструктура. Лабораторен комплекс, състоящ се от 11 лабораторни звена | София Тех Парк е асоцииран член на IASP - International Association of Science Parks and Areas of Innovations: http://www.iasp.ws/ София тех парк е сключил през 2013 Меморандум за сътрудничество със Italian Association of Science and Technology Parks (APSTI); СТП планира в периода 2017-2020 да кандидатства за членство и партньорство в европейски партньорски мрежи, сред които: Европейската мрежа в подкрепа на бизнеса (EEN), Мрежа от европейски бизнес и иновационни центрове (EBN), Асоциация на професионалистите в областта на научно-технологичния трансфер“ (ASTP) и др. |
| 18. | Обединен институт за ядрени изследвания (ОИЯИ, гр. Дубна) | Агенция за ядрено регулиране | 1. Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика 2. Институт по физика на твърдото тяло 3. Институт по електроника 4. Институт по математика и информатика; 5. СУ „Св. Климент Охридски“: Физически факултет, Факултет по математика и информатика, Факултет по химия и фармация; 6. ПУ „Паисий Хилендарски“: Физически факултет; 7. ЮЗУ „Неофит Рилски“: Природо-математически факултет; 8. ШУ „Еп. Константин Преславски“: Факултет по природни науки; 9. Национален център по радиобиология и радиационна защита. | Международен научно-изследователски институт – междуправителствена организация, в която членуват 18 държави: Азърбайджан, Армения, Белорусия, България, Виетнам, Грузия, Казахстан, КНДР, Куба, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия, Узбекистан, Украйна, Чехия и 6 асоциирани страни: Германия, Египет, Италия, Сърбия, Унгария, РЮА. | Строящият се ускорителен комплекс NICA е включен в Пътната карта на ESFRI. |
| 19. | Българска Антарктическа База „Св. Климент Охридски“ | Български антарктически институт - СУ | - | Създадената през 1988 г. инфраструктура предоставя възможност за провеждане на широк спектър интегрирани, мултидисциплинарни и интердисциплинарни фундаментални и приложни научни изследвания, както и мониторинг в уникалните условия на Антарктида. | - |
| 20. | Изследвания в областта на управляемия термоядрен синтез /ИТЕР/ | Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика БАН | -ИЯИЯЕ, -Институт по Физика на Твърдото Тяло, -Институт по Електроника, -Софийскии университет -Технически университет, София. | ITER e експериментален термоядрен реактор с цел демонстрация на неограничен източник за производство на енергия от термоядрената плазма. | През 2006 год. България подписа договор с ЕВРАТОМ за създаване на Асоциация ЕВРАТОМ-ИЯИЯЕ. От 01-01- 2014 г. INRNE-EUROFUSION е участник в Европейският Консорциум EUROFUSION, участието е чрез GRANT AGREEMENT. Horizon 2020 - EURATOM Consortium EUROFUSION. . През 2006 год. България подписа Договор с ЕВРАТОМ за създаване на Асоциация ЕВРАТОМ-ИЯИЯЕ. От 01.01.2014 г. INRNE-EUROFUSION е участник в Европейският Консорциум EUROFUSION, участието е чрез GRANT AGREEMENT. |
| 21. | CTA-MAGIC Международно сътрудничество в сферата на астрофизиката на частиците | Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика БАН | Софийскии университет | Експерименти в астрофизика на частиците използващи се при детектирането огромни обеми от океаните или от земната кора дълбоко под повърхността, както и от атмосферата и космичното пространство. | България е официален член на астрофизична колаборация MAGIC от 2005г.. Колаборацията MAGIC, заедно с два други водещи световни експеримента HESS и VERITAS са основатели на проекта за експеримент от ново поколение CTA. Той е включен в пътната карта на ESFRI (European Strategy Forum on Research Infrastructures) от 2008 г. В пътна карта на ESFRI от 2016г. ( http://www.esfri.eu/esfri_roadmap2016/roadmap-2016.php ) CTA е първи в списъка от три проекта в областта на физическите науки и инженерство, препоръчани от ESFRI за финансиране. |
| 22. | Национална научноизследователска инфраструктура за наблюдение на атмосферните аерозоли, облаци и газови замърсители, интегрирана в рамките на пан-Европейската инфраструктура ACTRIS | Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН Институт по електроника, БАН | - | ACTRIS е разпределена инфраструктура. Тя се състои от 8 взаимносвързани компонента: разпределени Национални научни комплекса, 7 Централни комплекса (Главен офис, Центрове за данни и 5 Калибрационни центъра). | Пан-европейската инфраструктура ACTRIS е включена в ESFRI roadmap. |
| 23. | Проучване на здравето, застаряването и пенсионирането в Европа (SHARE) | Институт за изследване на обществата и знанието, БАН | o Институт за изследване на обществата и знанието при БАН (ИИОЗ-БАН) o Българска социологическа асоциация, o Министерство на образованието и науката, o Министерство на здравеопазването, o Министерство на труда и социалната политика. | SHARE-ERIC притежава интердисциплинарно, международно, лонгитюдно изследване с безпрецедентно качество относно кохерентността, обхватът и международната сравнимост, които в бъдеще ще имат голямо значение в много различни области на фундаменталните и приложните науки като демография, икономика, епидемиология, геронтология, биология, медицина, психология, здравеопазване, здравна политика, социология и статистика. | ИИОЗ-БАН е институционален член на SHARE-ERIC от 30.11.2016. Процедурата по членство на България предстои да бъде инициирана през 2017 г. |